byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
19 авг. 2005 г., 09:52

Oтдавна вече не съм жива 

  Поэзия
1104 0 12

Стоя сама,а в очите ми сълзи напират,
по бузите се стичат и мокрят моето лице.
Стените четири душата ми раздират,
а тя се гърчи,готова да се предаде.

Спомените,като отдавна литналите птици
при мен завръщат се и пак
възвръщат ми кошмарите стотици,
а пред погледа ми самота и мрак.

Погледни ме!Аз отдавна вече не съм жива,
отдавна в мен кръвта е спряла да кипи.
Нима сега във тебе жалост има?
Нима сега ме гледаш с влюбени очи?

Поспри се!Нека заедно да помълчим.
Знаеш ли,аз не искам вече нищо от живота.
Той толкова отне ми и рани,
а в сърцето раната остава си дълбока.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??