Jan 30, 2024, 11:45 AM

Отговор

  Poetry
299 0 1

Не държа да участвам във надпревари
за бутилка уиски или кампари.
Да робувам на идоли. И да правя метани
на разни величия богоизбрани.
Защото ми писна от изтъркани фрази
пълни до горе със метастази.
Далече от моите вътрешни рани.
Дървета. Треви. И високи Балкани.
Аз искам да гледам как Вятърът гони
опашката своя сред счупени клони,
преди да навлезе дълбоко в гората.
И легне завинаги после в тревата.
Как искам да гръмна с Черешово топче!
И Небето да си скъса от ризата копче,
додето се гмурка надолу с главата,
направо в Марица от синевата.
Искам тогава – да се покрия,
ала не от света и от вас да се скрия,
а чисто и просто да отида в гората.
И с бамбукова пръчка да повдигна Земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...