30.01.2024 г., 11:45

Отговор

309 0 1

Не държа да участвам във надпревари
за бутилка уиски или кампари.
Да робувам на идоли. И да правя метани
на разни величия богоизбрани.
Защото ми писна от изтъркани фрази
пълни до горе със метастази.
Далече от моите вътрешни рани.
Дървета. Треви. И високи Балкани.
Аз искам да гледам как Вятърът гони
опашката своя сред счупени клони,
преди да навлезе дълбоко в гората.
И легне завинаги после в тревата.
Как искам да гръмна с Черешово топче!
И Небето да си скъса от ризата копче,
додето се гмурка надолу с главата,
направо в Марица от синевата.
Искам тогава – да се покрия,
ала не от света и от вас да се скрия,
а чисто и просто да отида в гората.
И с бамбукова пръчка да повдигна Земята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...