Не държа да участвам във надпревари
за бутилка уиски или кампари.
Да робувам на идоли. И да правя метани
на разни величия богоизбрани.
Защото ми писна от изтъркани фрази
пълни до горе със метастази.
Далече от моите вътрешни рани.
Дървета. Треви. И високи Балкани.
Аз искам да гледам как Вятърът гони
опашката своя сред счупени клони,
преди да навлезе дълбоко в гората.
И легне завинаги после в тревата.
Как искам да гръмна с Черешово топче!
И Небето да си скъса от ризата копче,
додето се гмурка надолу с главата,
направо в Марица от синевата.
Искам тогава – да се покрия,
ала не от света и от вас да се скрия,
а чисто и просто да отида в гората.
И с бамбукова пръчка да повдигна Земята!