Patrizzia (Надежда Ангелова)
2088 18264
Jun 13, 2018, 12:08 PM

Отговор на "Камбаните без покрив" – Мая Нарлиева 

  Poetry
648 11 19

Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...

 

И шалът бял, като дочакан миг  
така красиво със кръвта се слива.
Прости ми раните от моя игленик.
Боде, но нищичко от теб не скрива.

 

Камбаната... Звънарят оглуша...
Забравена сред прах и мълчалива,
тя спи сега, а имаше душа...
Та значи, казваш, бяло ѝ отива...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Камбаните без покрив – tictac – Мая Нарлиева

 

На Надето (Patrizzia)

 

                    ... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...

                                        Надежда Ангелова

 

Постой минута – пет... Сварих кафе

и по цигара да запалим двете.

Димът ти пречи? Щипка енфие

ще притъпи горчивината. Ето!

 

Та, казваш ми, не случи на душа –

наместо нея, игленик се падна.

С иглите... ти уших хастар и шал.

(от грижи станах мъничко досадна)

 

Ще заличим в пробоите кръвта –

хастарът ще попие всяка диря,

че хищникът обостря сетива,

от километри жертва си намира.

 

До грях затягаш шала... Дай на мен!

Заплиташ сякаш примка на бесило.

Уших го в бяло... да ти бъде ден!

И плътен – щит срещу бодли и вили.

 

Красива си! Приличаш ми на храм –

душата ти досущ камбанария,

пробита от градушките, но там

камбаните без покрив даже бият.

 

 

 

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??