Камбаните без покрив – tictac – Мая Нарлиева

На Надето (Patrizzia)

                    ... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...

                                        Надежда Ангелова

Постой минута – пет... Сварих кафе

и по цигара да запалим двете.

Димът ти пречи? Щипка енфие

ще притъпи горчивината. Ето!

Та, казваш ми, не случи на душа –

наместо нея, игленик се падна.

С иглите... ти уших хастар и шал.

(от грижи станах мъничко досадна)

Ще заличим в пробоите кръвта –

хастарът ще попие всяка диря,

че хищникът обостря сетива,

от километри жертва си намира.

До грях затягаш шала... Дай на мен!

Заплиташ сякаш примка на бесило.

Уших го в бяло... да ти бъде ден!

И плътен – щит срещу бодли и вили.

Красива си! Приличаш ми на храм –

душата ти досущ камбанария,

пробита от градушките, но там

камбаните без покрив даже бият.