Patrizzia (Надежда Ангелова)
2247 18463
13 июн. 2018 г., 12:08

Отговор на "Камбаните без покрив" – Мая Нарлиева 

  Поэзия
697 11 19

Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...

 

И шалът бял, като дочакан миг  
така красиво със кръвта се слива.
Прости ми раните от моя игленик.
Боде, но нищичко от теб не скрива.

 

Камбаната... Звънарят оглуша...
Забравена сред прах и мълчалива,
тя спи сега, а имаше душа...
Та значи, казваш, бяло ѝ отива...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Камбаните без покрив – tictac – Мая Нарлиева

 

На Надето (Patrizzia)

 

                    ... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...

                                        Надежда Ангелова

 

Постой минута – пет... Сварих кафе

и по цигара да запалим двете.

Димът ти пречи? Щипка енфие

ще притъпи горчивината. Ето!

 

Та, казваш ми, не случи на душа –

наместо нея, игленик се падна.

С иглите... ти уших хастар и шал.

(от грижи станах мъничко досадна)

 

Ще заличим в пробоите кръвта –

хастарът ще попие всяка диря,

че хищникът обостря сетива,

от километри жертва си намира.

 

До грях затягаш шала... Дай на мен!

Заплиташ сякаш примка на бесило.

Уших го в бяло... да ти бъде ден!

И плътен – щит срещу бодли и вили.

 

Красива си! Приличаш ми на храм –

душата ти досущ камбанария,

пробита от градушките, но там

камбаните без покрив даже бият.

 

 

 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??