Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...
И шалът бял, като дочакан миг
така красиво със кръвта се слива.
Прости ми раните от моя игленик.
Боде, но нищичко от теб не скрива.
Камбаната... Звънарят оглуша...
Забравена сред прах и мълчалива,
тя спи сега, а имаше душа...
Та значи, казваш, бяло ѝ отива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Камбаните без покрив – tictac – Мая Нарлиева
На Надето (Patrizzia)
... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...
Надежда Ангелова
Постой минута – пет... Сварих кафе
и по цигара да запалим двете.
Димът ти пречи? Щипка енфие
ще притъпи горчивината. Ето!
Та, казваш ми, не случи на душа –
наместо нея, игленик се падна.
С иглите... ти уших хастар и шал.
(от грижи станах мъничко досадна)
Ще заличим в пробоите кръвта –
хастарът ще попие всяка диря,
че хищникът обостря сетива,
от километри жертва си намира.
До грях затягаш шала... Дай на мен!
Заплиташ сякаш примка на бесило.
Уших го в бяло... да ти бъде ден!
И плътен – щит срещу бодли и вили.
Красива си! Приличаш ми на храм –
душата ти досущ камбанария,
пробита от градушките, но там
камбаните без покрив даже бият.
Помня! 💙
