Love (Ванина) Love (Ванина)
1 454
Dec 13, 2008, 11:58 AM

Отиде си

  Poetry » Other
1.4K 0 15
Отиде си
и есента се върна.
Студът дойде и в
моето сърце.
Очите ми са две
реки бездънни,
преляха от копнежа ми
по теб.
Ръцете ми -
прекършени са клони,
окапаха
от обич и тъга.
Пречупих ги...
и нека не зарастват,
докато има в мене
самота.
А устните -
заших си ги, по-здраво.
Да нямат глас
да викат обичта.
Умора е
надежда да им давам.
А после да ги връщам
във реалността.
Отиде си и
наближава зима.
Не ще ме топли вече любовта.
Отиде си.
А колко ще измине,
преди да бъда пак обичана жена?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0