Отиде си
Отиде си
и есента се върна.
Студът дойде и в
моето сърце.
Очите ми са две
реки бездънни,
преляха от копнежа ми
по теб.
Ръцете ми -
прекършени са клони,
окапаха
от обич и тъга.
Пречупих ги...
и нека не зарастват,
докато има в мене
самота.
А устните -
заших си ги, по-здраво.
Да нямат глас
да викат обичта.
Умора е
надежда да им давам.
А после да ги връщам
във реалността.
Отиде си и
наближава зима.
Не ще ме топли вече любовта.
Отиде си.
А колко ще измине,
преди да бъда пак обичана жена?
и есента се върна.
Студът дойде и в
моето сърце.
Очите ми са две
реки бездънни,
преляха от копнежа ми
по теб.
Ръцете ми -
прекършени са клони,
окапаха
от обич и тъга.
Пречупих ги...
и нека не зарастват,
докато има в мене
самота.
А устните -
заших си ги, по-здраво.
Да нямат глас
да викат обичта.
Умора е
надежда да им давам.
А после да ги връщам
във реалността.
Отиде си и
наближава зима.
Не ще ме топли вече любовта.
Отиде си.
А колко ще измине,
преди да бъда пак обичана жена?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
