May 13, 2004, 8:52 PM

Отиде си спомена 

  Poetry
1623 0 6
Отиде си спомена

Тъмно стана в мойта стая,
тъмно както в моята душа!
Не мога вече да се кая
и любовта без жалост аз да руша!

Трябва любовта да пазя,
силна колкото преди,
не мога да те мразя,
щастлив завинаги бъди!

Казвам ти при нея ти върви,
нали е тя твоята фея,
а мен сама ме остави,
тъжно в тъмното да пея!

Капят от очите ми сълзи,
капят сълзи от самотата,
блестят като звезди,
извиращи дълбоко от душата!

Сбогом казват устните сега,
плаче наранено моето сърце
и отива си с нощта в дъжда,
споменът за онова момче!!!

© Черната Далия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • suffer_angelus,ами,ако стане:
    Капят от очите ми сълзи,
    капят сълзи от самотата,
    блестят като звезди,
    извиращи дълбоко от душата!
  • Радвам се че одобрявате редакциите, те са направени, повтарям, само с цел да покажат на авторката (иначе талантлива) накъде може би трябва да се насочи.
  • Габриела, твоите стихотвореня, макар и все още не съвсем зряли, показват един голям потенциал и ако работиш със същия ентусиазъм и желание, ще постигнеш едно доста добро ниво. Така че, продължавай да ни радваш със своите произведения.
  • Радвам се,че ви харесва,мерси за редакциите ще ги имам в предвид
  • ГабриелаХареса ми стихчето.Въобще не е лошо и мога да кажа,доста добро.В случая обаче редакцията на Ванката е много уместна и мисля,че точно така както го е написал,би звучало по-добре,но съм сигурен,че следващотото ти стихче няма да има нужда от поправкиИ наистина пишеш хубави неща,продалжавай да ни радваш!
  • Значи в първия куплет не мислиш ли, че би било по-удачно да е: "и любовта без жалост да руша!", което определено подобрява ритмиката.

    Третия (пример за преработка просто личното ми мнение, как ще звучи по-добре):

    Казвам ти при нея ти върви,
    нали е тя твоята фея,
    а мен сама ме остави
    тъжно в тъмното да пея!

    Четвъртия просто не се сещам на прима виста как може да се промени, но и там важи забележката за липсата на ритъм и (според) мен неуместната употреба на "кат", повторение на "капят сълзи" (някак си се натрапва без да постигне желаният ефект - към края на коментара ще дам обяснение защо)

    Петият ми звучи по-добре така:

    Сбогом казват устните сега,
    и плаче нараненото сърце
    отива си с нощта в дъжда,
    споменът за онова момче!!!

    Не казвам, че така редактирано стихотворението е по-добро, просто казвам, как на мен ми звучи по-добре. Иначе липсата на ритъм на места дразни и разваля удоволствието от четенето. В четвъртия куплет опита ти да изведеш на преден плам мъката чрез повторението на "капят сълзи" се проваля от една страна заради прекалената "изтърканост" на израза, от друга поради неудачното сравнение със звездите ("Блестящи кат звезди" които определено човек възприема по съвсем различен начин (пример за това са изрази като "Щастлива звезда", "Огрян от звездна светлина" - носят съвсем различно чувство).

    Рядко имам време за толкова детайлна оценка на едно произведение, но съм забелязал, че пишеш доста интересни творби и може би имаш мужда от малко насочващи съвети за да започнеш да пишеш наистина качествени стихотворения. Надявам се, че съветите ми, колкото и непрофесионални да са, ще ти помогнат да изчистиш стила си и да започнеш да ни радваш с блестящи стихотворения.
Random works
: ??:??