13 мая 2004 г., 20:52

Отиде си спомена

2.1K 0 6
Отиде си спомена

Тъмно стана в мойта стая,
тъмно както в моята душа!
Не мога вече да се кая
и любовта без жалост аз да руша!

Трябва любовта да пазя,
силна колкото преди,
не мога да те мразя,
щастлив завинаги бъди!

Казвам ти при нея ти върви,
нали е тя твоята фея,
а мен сама ме остави,
тъжно в тъмното да пея!

Капят от очите ми сълзи,
капят сълзи от самотата,
блестят като звезди,
извиращи дълбоко от душата!

Сбогом казват устните сега,
плаче наранено моето сърце
и отива си с нощта в дъжда,
споменът за онова момче!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Черната Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • suffer_angelus,ами,ако стане:
    Капят от очите ми сълзи,
    капят сълзи от самотата,
    блестят като звезди,
    извиращи дълбоко от душата!
  • Радвам се че одобрявате редакциите, те са направени, повтарям, само с цел да покажат на авторката (иначе талантлива) накъде може би трябва да се насочи.
  • Габриела, твоите стихотвореня, макар и все още не съвсем зряли, показват един голям потенциал и ако работиш със същия ентусиазъм и желание, ще постигнеш едно доста добро ниво. Така че, продължавай да ни радваш със своите произведения.
  • Радвам се,че ви харесва,мерси за редакциите ще ги имам в предвид
  • ГабриелаХареса ми стихчето.Въобще не е лошо и мога да кажа,доста добро.В случая обаче редакцията на Ванката е много уместна и мисля,че точно така както го е написал,би звучало по-добре,но съм сигурен,че следващотото ти стихче няма да има нужда от поправкиИ наистина пишеш хубави неща,продалжавай да ни радваш!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...