13.05.2004 г., 20:52

Отиде си спомена

2.1K 0 6
Отиде си спомена

Тъмно стана в мойта стая,
тъмно както в моята душа!
Не мога вече да се кая
и любовта без жалост аз да руша!

Трябва любовта да пазя,
силна колкото преди,
не мога да те мразя,
щастлив завинаги бъди!

Казвам ти при нея ти върви,
нали е тя твоята фея,
а мен сама ме остави,
тъжно в тъмното да пея!

Капят от очите ми сълзи,
капят сълзи от самотата,
блестят като звезди,
извиращи дълбоко от душата!

Сбогом казват устните сега,
плаче наранено моето сърце
и отива си с нощта в дъжда,
споменът за онова момче!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • suffer_angelus,ами,ако стане:
    Капят от очите ми сълзи,
    капят сълзи от самотата,
    блестят като звезди,
    извиращи дълбоко от душата!
  • Радвам се че одобрявате редакциите, те са направени, повтарям, само с цел да покажат на авторката (иначе талантлива) накъде може би трябва да се насочи.
  • Габриела, твоите стихотвореня, макар и все още не съвсем зряли, показват един голям потенциал и ако работиш със същия ентусиазъм и желание, ще постигнеш едно доста добро ниво. Така че, продължавай да ни радваш със своите произведения.
  • Радвам се,че ви харесва,мерси за редакциите ще ги имам в предвид
  • ГабриелаХареса ми стихчето.Въобще не е лошо и мога да кажа,доста добро.В случая обаче редакцията на Ванката е много уместна и мисля,че точно така както го е написал,би звучало по-добре,но съм сигурен,че следващотото ти стихче няма да има нужда от поправкиИ наистина пишеш хубави неща,продалжавай да ни радваш!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...