Отиваш си

Poetry » Love, Philosophical

830 0 0

Ръката ми пусна и тръгна...
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...

От болка оставам без дъх...

Отиваш си... аз не те спирам...
защото... изпитвам любов...
и искам да бъдеш щастлива...
значение няма с кого...

Боли ме. Изгубих усмивка.
Угасвам. Превръща се в прах.
Това ли е обич се питам...
защо ми напомня на смърт...

05.07.2022 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0