Отиваш си, а аз мълча...
Отиваш си - животът си отива,
сърцето в мен изгаря и крещи.
Обичах те спокойно, мълчаливо,
без драми, без конфликти и лъжи.
Стоиш смутен, не смееш да погледнеш
в очите ми, налети със сълзи.
А аз не смея да ти се излея,
да те помоля да не тръгваш ти...
Решено е, съдбата е решена -
една любов умира, тъй горчи...
Защо мълча, защо не се развикам,
защо не те разтърся: „Остани!”?
Отиваш си, аз мълчаливо ще остана
и мълчаливо в болка ще горя.
Умирам, Боже, колко го обичам само!
Защо не мога да го кажа, а мълча...
© МимеТО All rights reserved.
