mia0 (МимеТО)
14 137
8.02.2011 г., 16:04 ч.

Отиваш си, а аз мълча... 

  Поезия » Любовна
1314 0 10

Отиваш си - животът си отива,

сърцето в мен изгаря и крещи.

Обичах те спокойно, мълчаливо,

без драми, без конфликти и лъжи.

 

Стоиш смутен, не смееш да погледнеш

в очите ми, налети със сълзи.

А аз не смея да ти се излея,

да те помоля да не тръгваш ти...

 

Решено е, съдбата е решена -

една любов умира, тъй горчи...

Защо мълча, защо не се развикам,

защо не те разтърся: „Остани!”?

 

Отиваш си, аз мълчаливо ще остана

и мълчаливо в болка ще горя.

Умирам, Боже, колко го обичам само!

Защо не мога да го кажа, а мълча...

© МимеТО Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В живота чистият и богатият на душевност човек трябва да премине през горнилото на живота, да срещне много хора, които са се оказали недостойни за него, за да бъде подготвен за радостта, която ще го посети накрая, някой ден, когато се появи истинският, който ще оцени него и обратното.
  • Великолепен стих! Съпреживях!
  • Аз благодаря
  • Интересно чувство е описано-незабравимо усещане със спомени...
    Важно е в такъв момент да има топлина,доброта,свобода в настроението и пожелания...

    Благодаря за мнението ти на последния ми стих!!!
  • Мерси много
  • Понякога някой трябва да си тръгне... За да дойде на негово място друг, който дори и не би си помислил да си тръгва
    Стиха е хубав, наистина
  • :* :* :*
  • Много силно написано, просто неможах да спра сълзите си.Благодаря ти !
  • Благодаря
  • Хубав стих!
Предложения
: ??:??