Mar 30, 2007, 9:35 PM

Отиващият си ден

Poetry

750 0 3

Уморена съм, безсилна и сломена
в края на изопнатия ден -
от болката на други причинена,
от горчилките, изсипани връз мен!
Край мен редят се образи и звуци,
вглъбени и безрадостни, сами.
Стремежи и мечти се влачат - куци
и тъжни сенки отстрани!
Денят топи се и се губи безвъзвратно,
прихлупва моите следи!
И с притъмняващи петна загатва,
че може да роди звезди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Чувстам същото и много добре те разбирам...
Поздравления!!!

2007-03-30T21:51:48+03:00
dodic (Деян Димитров)

Хареса ми стиха ти Катя.
Звездите да отнемат умората и утрото ти да е прекрасно.
Поздрав за стиха.

2007-03-30T21:43:51+03:00
Alyaska (Суси)

Хубаво е!

2007-03-30T21:39:31+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0