Jan 26, 2010, 12:23 PM

Откакто

  Poetry
1.9K 1 1

сърцето ми е полудял часовник

обезглавен препускащ конник

зъл и тираничен болник

откакто чака теб

 

превърнах се в морска пяна

настръхнала самотна врана

непристъпна слънчева поляна

откакто не дочаках теб

 

сега съм друга несравнима

освен със себе си отмина

пролет лято есен зима

откакто се сбогувах с теб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малката Мис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изплакани споделени чувства. Силно, замислящо и въздействащо.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...