Откакто

Poetry

1.9K 1 1

сърцето ми е полудял часовник

обезглавен препускащ конник

зъл и тираничен болник

откакто чака теб

превърнах се в морска пяна

настръхнала самотна врана

непристъпна слънчева поляна

откакто не дочаках теб

сега съм друга несравнима

освен със себе си отмина

пролет лято есен зима

откакто се сбогувах с теб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Изплакани споделени чувства. Силно, замислящо и въздействащо.

2020-07-03T06:11:37+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0