Отказаният Ной

Poetry » Other

2K 0 20

Много ми отива

да се съжалявам

и да преоткривам

купища със плява

във душата,

във живота,

във сърцето на човека.

Няма го кивота

и полека-лека

приливът приижда.

И ще ни залее.

Всеки се зазижда,

за да оцелее.

Много ми избива

да иронизирам

как светът изгнива,

с болка консервиран.

29.07.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sani-ti (Таня Иванова)

Хареса ми! Няма да се правя на интересна и да го (те) анализирам!

2011-11-22T11:25:09+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Много обичам да чета какъв съм. Особено от хора, които не познавам - предпочитам. Иначе, за нецензурни вицове пощата ми е винаги отворена, но е вероятно да знам вица.

Благодаря на всички отбили се.

2011-11-14T14:55:28+02:00
ellyst (Ели)

Заключил си си оценяването, инак можех да ти пиша едно пет и една втора. Не пълно шест, защото си толкоз суетен, че ще се надуеш.
п.п. Извън контекста на стиха се сетих за един виц за Ной, обаче е нецензурен.

2011-11-13T15:54:02+02:00
yulia (Юлия Работова)

2011-10-24T00:12:40+03:00
kustilka (Симона Димова)

Всеки се зазижда,

за да оцелее. ... Наистина е така , за жалост! Много ми хареса! Поздрави!

2011-10-16T01:44:34+03:00