diesto (Данаил Антонов)
996 563
Oct 14, 2018, 6:03 PM

Отключено сърце. 

  Poetry » Love
578 9 16

Не ми се влюбваше

сега.

Не си оставих време да се  лутам.

И нямах даже време да простя.

А в тебе сякаш вече се 

загубих.

И тъкмо срещнал себе си сред нищото,

след буря придойде, като река.

Отнесе всеки камък, клон.

Пречѝсти го - 

туй адско дъно в моята душа.

От този пъкъл съм излизал винаги.

Започнах да обичам. Първо себе си.

Не ми дарявай нищо. Само истини,

нагледах се на грозното във всички прелести.

Завий ме в сън от лунно замечтание.

А после ми преброй до осем. Осем пъти.

Звездите ще изпишат две желания.

А ти не си отивай. Нека ми се сбъднеш.

Поне във миг на утро, изживяно.

Наистина така не ми се влюбваше,

но твърде късно е.

И някак още рано.

Добре дошла! Сърцето е отключено...

 

Danny Diester 

04.07.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??