Отключено сърце.
Не ми се влюбваше
сега.
Не си оставих време да се лутам.
И нямах даже време да простя.
А в тебе сякаш вече се
загубих.
И тъкмо срещнал себе си сред нищото,
след буря придойде, като река.
Отнесе всеки камък, клон.
Пречѝсти го -
туй адско дъно в моята душа.
От този пъкъл съм излизал винаги.
Започнах да обичам. Първо себе си.
Не ми дарявай нищо. Само истини,
нагледах се на грозното във всички прелести.
Завий ме в сън от лунно замечтание.
А после ми преброй до осем. Осем пъти.
Звездите ще изпишат две желания.
А ти не си отивай. Нека ми се сбъднеш.
Поне във миг на утро, изживяно.
Наистина така не ми се влюбваше,
но твърде късно е.
И някак още рано.
Добре дошла! Сърцето е отключено...
Danny Diester
04.07.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Просто понякога пиша и не лоши стихове 
