Apr 28, 2015, 9:51 PM  

Откога

  Poetry » Love
537 0 0

 

"Откога"


Откога дърветата пущат листа за да покажат русата коса на есента, а  вятър събира я набърже в ръка за да постели зимата своята брада. Откога дъждът измива бялата земя за да се разнесе пролетната миризма,  а слънце вдига често топлата си глава,  докато усети се на лятото дъха. Откога разкрил съм ти любовта и никой сезон не променя това...  

28.04.15г третият   




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Третият All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...