Открадната любов
Открадната любов
Любов огромна, безгранична
разтърси ме, не щя да спре
и луда паника критична
проби във моето сърце.
Обикнах те, момиче сладко,
обикнах твоите коси,
обичах те, макар и кратко,
пролях за тебе толкова сълзи...
Забравих аз каквото имах,
а после бавно спря дъха,
трудно въздух аз си взимах,
душах се дълго през нощта...
А твоето лице изящно
проблясна в моите очи
и сърцето повече от страстно,
болезнено във мен заби.
И спомних си какво направих,
да, твърде дълго бях сломен,
че опитах, но не те опазих.
Сега си с друг, а не със мен.
Защо не можех да те имам,
защо не можех да съм твой,
защо повтарях твойто име
и умирах бавно без покой?
И ето, аз отлитнах си от тебе,
и със мен отлитна любовта,
която беше сладка като бебе,
а сега отровна кат змия....
© Борислав Попов All rights reserved.
