Открадната любов
Животът ни така премина.
Все търсим подходящ момент.
Когато можех да те имам,
ти отрече се от мен.
Жадуваш да ме имаш само тялом,
не винаги, а само в някои дни.
А аз откликвах на молбата,
поне за малко да спре да ме боли.
Когато вземаше ме в прегръдки,
раздавах се за теб, а ти за мен.
Но сякаш после всичко свършва,
отивах си от теб и ти от мен.
Понякога ми казваш с тъжен поглед:
"Защо съдбата срещна ни едва сега?"
Но никога не стори крачка
да бъдем заедно до вечността.
Но аз простих отдавна тази слабост.
Сърцето ти на две не се дели.
Обичаш ме, това го знам отдавна,
но по-добре при нея остани.
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Благодаря ти, Геновева!Напълно си права,те могат да обичат така силно и завладяващо,но винаги крият финалната част-тази обвързващата и може би, си права...за тях е ужасяващо да следват 100% любовта!