Откривам те
(По Ада Якушева)
Аз те откривам сега на брега на морето.
Зад бурния вятър на моите облачни дни.
Колко от нощите стихнали спираха сутрин сърцето.
Аз те откривам сега,
а ти си отдавна открита.
Аз те откривам сега под стаени вулкани.
Под тъмно небе и зад светли далечни страни.
Нека пустини дълбаят в душата ми жадните рани.
Пия от извора хладен.
И там те откривам, нали?
Аз те откривам сега на брега на сърцето.
И в нощите будни и в тъй закъснелите дни.
Тихо пристъпвам в съня ти по топлия пясък, където
аз те откривам сега
и ти ме откриваш, нали?
Откривам те в зрялата болка наесен.
Откривам те в краткия пролетен сняг.
Откривам те в морския вятър, понесъл
душата ми зимна към летния бряг.
Откривам те, юлския изгрев запалила.
Откривам те в нощните приливи пак.
Във водния прах, от вълните останал
след твоите стъпки… до другия бряг.
© Пламен Бочев All rights reserved.
)
