Потъвайки в очите кадифени,
достигна той до нейната душа.
На любовта от плама покосени
за първи път отпиха от греха.
Ръка в ръка откриха висините,
с допрени устни, сплетени тела...
На чувства нови, скрити сред мъглите,
творяха те безбрежна красота.
Загърбили обвивките си тленни
и слели същностите си в една,
открадват мигове безценни
от нишката, изплела вечността.
© Мадлен All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ще следя произведенията ти, това много ми хареса.