Потъвайки в очите кадифени,
достигна той до нейната душа.
На любовта от плама покосени
за първи път отпиха от греха.
Ръка в ръка откриха висините,
с допрени устни, сплетени тела...
На чувства нови, скрити сред мъглите,
творяха те безбрежна красота.
Загърбили обвивките си тленни
и слели същностите си в една,
открадват мигове безценни
от нишката, изплела вечността.
© Мадлен All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ще следя произведенията ти, това много ми хареса.