Откровение
Какво разбрах и колко от света
за петдесет лета и подранили зими:
Човекът е зазидан в самота.
Не може всичката любов накуп да има.
Човекът е пчелица върху цвят.
А дните му – зърна от броеница.
И беден и богат е тоя свят,
затворен във зеницата на птица.
Приятелство и вярност, чест и свян –
отнесени от листопада листи.
Щастлив е лудият, от никой не разбран,
клошарят – със мечти и мисли чисти.
Земята-Майка ще ни прибире
все някой ден до топлата си пазва.
Живял – недоживял човек си мре...
Дано делата му за него да разказват...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
