Откровение

25.09.2012 г., 23:09 ч.

Поезия » Друга

484 0 2

Какво разбрах и колко от света

за петдесет лета и подранили зими:

Човекът е зазидан в самота.

Не може всичката любов накуп да има.

Човекът е пчелица върху цвят.

А дните му – зърна от броеница.

И беден и богат е тоя свят,

затворен във зеницата на птица.

Приятелство и вярност, чест и свян –

отнесени от листопада листи.

Щастлив е лудият, от никой не разбран,

клошарят – със мечти и мисли чисти.

Земята-Майка ще ни прибире

все някой ден до топлата си пазва.

Живял – недоживял човек си мре...

Дано делата му за него да разказват...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.