В годините ми разпилени,
веднъж почувствал любовта,
вървя през вярност и измени
от младостта към старостта.
И взирам се в жени различни –
превръщам любовта им в грях.
Затъвам в пориви себични,
живот и сили пропилях.
Сега вълшебни думи нижа
от обич всяка е зрънце.
Дарява мигове безгрижни
поетът с тъжното сърце.
"Звездна трева" изд. 2001 г.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
