В годините ми разпилени,
веднъж почувствал любовта,
вървя през вярност и измени
от младостта към старостта.
И взирам се в жени различни –
превръщам любовта им в грях.
Затъвам в пориви себични,
живот и сили пропилях.
Сега вълшебни думи нижа
от обич всяка е зрънце.
Дарява мигове безгрижни
поетът с тъжното сърце.
"Звездна трева" изд. 2001 г.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
