В годините ми разпилени,
веднъж почувствал любовта,
вървя през вярност и измени
от младостта към старостта.
И взирам се в жени различни –
превръщам любовта им в грях.
Затъвам в пориви себични,
живот и сили пропилях.
Сега вълшебни думи нижа
от обич всяка е зрънце.
Дарява мигове безгрижни
поетът с тъжното сърце.
"Звездна трева" изд. 2001 г.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.