14.04.2009 г., 8:25

Откровение

912 0 3

В годините ми разпилени,

веднъж почувствал любовта,

вървя през вярност и измени

от младостта към старостта.

 

И взирам се в жени различни –

превръщам любовта им в грях.

Затъвам в пориви себични,

живот и сили пропилях.

 

Сега вълшебни думи нижа

от обич всяка е зрънце.

Дарява мигове безгрижни

поетът с тъжното сърце.

 

 

 

 

"Звездна трева" изд. 2001 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...