Aug 13, 2006, 5:44 PM

Откровение

  Poetry
1.3K 0 2
                 Откровение


Нощ, която няма да те скрие от света.
Ден, който ще те превърне в звезда.
Вятър, който ще навее много тъжни мисли в душата ти.
Дъжд, който ще отмие сълзите ти.
Цвете и ето, че можеш и да се усмихваш!
Усмивка и вече имаш подарък за своя любим,
най-хубавия подарък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Харизанов-Джоки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ради,нямам думи
  • Прав си, Ради, усмивката и най-вече споделената усмивка са толкова скъпи за всички ни. Личи си, че е искрен стиха ти. Но, все пак погледни и пунктуацията

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...