Ще се завърна като трясък
в оголената ти до кости тишина.
Миг, преди да се разпилея като пясък,
ще се родя отново
в дълбокото на твоята душа.
Ще зазвучи гласът ми
като акорд от вечните ти страхове
и истината ще се впие във умът ти,
оставяйки душата ти на колене.
Ще се опиташ трясъка да заглушиш
с молитва по пътя към спасение,
без да подозираш,
че е нужно сам да си простиш
в тишината на твойто откровение.
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
