Отлетялото ято

Отдавна затворих вратата на лятото,
и вече съм в стаята на есента.
Птиците бързо си взеха изпятото,
скриха и нотите на песента.

А толкова хубаво, всички те пееха,
докосваха нежно сърцата човешки.
Да бъдат свободни, така го умееха,
нависоко, не виждаха нашите грешки.

Дали сега си спомнят за мен,
на топло, там, в далечния юг.
Или когато се радват на дългия ден,
не вярват, че някъде има и студ.

Отдавна затворих вратата на лятото,
в стария скрин любовта си аз скрих.
Не бих я потърсил, отлетяло е ятото,
с тъгата по него е този мой стих.

Явор Перфанов
28.11.2018
Г.Оряховица

:)