29.11.2018 г., 8:34

Отлетялото ято

686 0 0



Отдавна затворих вратата на лятото,
и вече съм в стаята на есента.
Птиците бързо си взеха изпятото,
скриха и нотите на песента.

А толкова хубаво, всички те пееха,
докосваха нежно сърцата човешки.
Да бъдат свободни, така го умееха,
нависоко, не виждаха нашите грешки.

Дали сега си спомнят за мен,
на топло, там, в далечния юг.
Или когато се радват на дългия ден,
не вярват, че някъде има и студ.

Отдавна затворих вратата на лятото,
в стария скрин любовта си аз скрих.
Не бих я потърсил, отлетяло е ятото,
с тъгата по него е този мой стих.

Явор Перфанов
28.11.2018
Г.Оряховица

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...