Отличен (не)успех
Не успях да запазя отличие –
след гимназията се пречупих.
Уж на дребен живот и приличие
съм възпитана. А се подкупих.
Поогънах усмивка наследствена,
препродадох москвичодушата,
поочуках и съвест бездействена,
поокалях срама, суетата.
По апатия имам отличен -
от професор Живот е подписана;
дисциплина безчувствобезличие
е успешно във книжката вписана.
© Владислава Генова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
