Отлив от пълнолудие
Нека само за миг си отдъхна от теб.
Уморена вълна съм, море прекипяло.
Този шумен от чувства и лутане степ
ми намачка в очите кадифето кафяво.
Само миг - да поема въздух по спомен.
То, сърцето, може би такт ще прескочи.
Отпусни си лицето от вида вълноломен,
тази, лудата, вече не мисли да скочи.
Безкрилати мечти искам вятър да вее,
миг във полет нека си спомнят на дъното.
Нека миг “Не обичам” стрелките отмерят,
а пък хаосът в мен заприлича на сгънато.
Ще се слея пак с прилива най-вероятно,
зад гласа на сирена, спотаила къс вик.
Невъзможно, алогично и съвсем непонятно
ще се върна към тебе.... само след миг.
© Люсил All rights reserved.
