Думите ми литнаха в есента,
обрули ги студена зима,
смени сезоните и любовта,
помежду ни нещичко изстина.
Обърна топли рамене
залезът неземно кратък,
потопи се в синьото море
по вода остави отпечатък.
Сезоните меняха ход,
отляво се меняха чувства,
лодка в море без брод
твоите следи изпусна.
© Гергана Караджова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
