Отмъщение
Отмъщение
Хей, Любов, замълчи. Аз сега ще говоря.
Твърде дълго лъжи бяха мойта опора.
Твърде дълго зад смях криех люта омраза.
И обичана бях, ала обич не пазя.
Все по друми неясни ти ме водиш в полето.
Нежни думи с омраза се забиват в сърцето,
като шипове зли те отравят душата,
но приспала си ти в сън дълбок сетивата.
И сега пак съм тук. Хей, Любов, туй е краят.
Ще запазя от студ тез сърца, що не знаят,
че измамният зов, той не носи наслада.
Ще те срина, Любов – туй е мойта награда.
© Яна All rights reserved.
Радвам се, че ти е харесало произведението, писах го в много... особено психично състояние, може би се усеща 
