Feb 23, 2010, 7:38 PM

Отново

  Poetry » Love
1.1K 0 6

И тази нощ отново те сънувах.
Отново беше близко. И далече.
Отново ми напомняше лудуване.
Отново беше мой. И не горчеше.

Отново се разлях в очите сини.
Отново се почувствах цяла. И безстрашна.
Отново те прочетох. Целия. Във рима.
Отново замириса ми на щастие.

... а тази нощ отново те сънувах.
Тежаха ми клепачите. Като олово.
Изгубих те, когато се събудих.
Изгубих те. Отново. И отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...