Feb 23, 2010, 7:38 PM

Отново

  Poetry » Love
1.1K 0 6

И тази нощ отново те сънувах.
Отново беше близко. И далече.
Отново ми напомняше лудуване.
Отново беше мой. И не горчеше.

Отново се разлях в очите сини.
Отново се почувствах цяла. И безстрашна.
Отново те прочетох. Целия. Във рима.
Отново замириса ми на щастие.

... а тази нощ отново те сънувах.
Тежаха ми клепачите. Като олово.
Изгубих те, когато се събудих.
Изгубих те. Отново. И отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...