agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 619
Jun 11, 2009, 10:13 AM

Отново 

  Poetry » Love
460 0 2

 

 

 

 

Подвила опашка

пред наш'та Любов,

заблудата търси

във Нея покой... и

зов за отровена

малка надежда

отправя към... никой,

а всичко отвежда я

в пустоша... Питай! -

за Нея, за мен,

за скъпите нощи

и бедния ден,

във който отроних

последна сълза

и с нея зарових

коварна тъга...

Отнесох я там,

където едва

мъждукат звездите,

където сама

отново обичах...

За нашето бъдеще

аз вярвах и тичах...

Аз знаех,

че има

и утре...

 

. . .

Сега съм щастлива,

духът ми отпива -

спокоен и тих...

сърцето ù нежно

отново открих

и някак прилежно,

по-страстно се влюбих,

когато видях

очите ù топли...

Душата ми тръпне

с красивите вопли

на нежна Любов - 

споделена...

А Тя е

във мен -

притаена...

 

 

© Агапея Полис All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??