Отново
Подвила опашка
пред наш'та Любов,
заблудата търси
във Нея покой... и
зов за отровена
малка надежда
отправя към... никой,
а всичко отвежда я
в пустоша... Питай! -
за Нея, за мен,
за скъпите нощи
и бедния ден,
във който отроних
последна сълза
и с нея зарових
коварна тъга...
Отнесох я там,
където едва
мъждукат звездите,
където сама
отново обичах...
За нашето бъдеще
аз вярвах и тичах...
Аз знаех,
че има
и утре...
. . .
Сега съм щастлива,
духът ми отпива -
спокоен и тих...
сърцето ù нежно
отново открих
и някак прилежно,
по-страстно се влюбих,
когато видях
очите ù топли...
Душата ми тръпне
с красивите вопли
на нежна Любов -
споделена...
А Тя е
във мен -
притаена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
