Попътен шум и ропот
звук от колела и път
процежда се инертно и високо
насища въздуха звукът,
а после бавно се изтегля
в позиция за нежен старт
утихва, след което бегло
стои с високо вдигнат гард.
И стрелва се напред, високо
в миг закотвящ и в несвяст
криле разтваряме широко
прегръщайки небе пред нас.
Летят сред облаци лъчите
искрящо галейки се гонят
с барабанен ек в ушите
си спомням цветната икона.
Затваряйки очи мълвя й
помечтавам й за светостта
през облаци сама вървя и
плувам срещу пропастта.
И в миг се виждам като малка
смела и непримиримо будна
сама в небесната пързалка
без страх, ни колебание, ни студ.
Потрепвам, връщам се на борда,
и за какво ли толкова се молех,
към изходите крача гордо
и така до следващия полет.
На сестра ми Муска, която се страхува да лети, но не спира да пътува.
© Петя Маркова All rights reserved.