ПетяБогданова-Детелина
35 results
Някой ден ще бъда силна
и за двама ни, уви
и до дъното ще стигна,
но сега не говори.
Не говори, не ми го казвай ...
и за двама ни, уви
и до дъното ще стигна,
но сега не говори.
Не говори, не ми го казвай ...
134
Попътен шум и ропот
звук от колела и път
процежда се инертно и високо
насища въздуха звукът,
а после бавно се изтегля ...
звук от колела и път
процежда се инертно и високо
насища въздуха звукът,
а после бавно се изтегля ...
359
1
Съжалявам, че бях все далеч, тъй далеч,
че трудно долавях гласа ти,
но ми трябваха дни, часове и до днес
не успях да надникна в ума ти.
Съжалявам, че плашех се лесно, уви, ...
че трудно долавях гласа ти,
но ми трябваха дни, часове и до днес
не успях да надникна в ума ти.
Съжалявам, че плашех се лесно, уви, ...
408
1
Сърцето ми се рони
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...
583
Не си представях да не съм до теб
представях си морето, океана
и виждах в него наш портрет
от слънчеви отблясъци облян.
Не мислех и, че ще боли, ...
представях си морето, океана
и виждах в него наш портрет
от слънчеви отблясъци облян.
Не мислех и, че ще боли, ...
387
“Нека ходим в планината!”
-ни заюрка госпожата-
“Там огряно е от слънце
всяко листче, всяко зрънце!
Ще събираме, ще пеем ...
-ни заюрка госпожата-
“Там огряно е от слънце
всяко листче, всяко зрънце!
Ще събираме, ще пеем ...
1933
2
4
Обичам те най-вече, когато вън вали
и в думите изречени, когато ме боли
обичам те тъй сладко, и нежно, и насън
обичам нереално за света навън
обичам те сред облаци, сред лава и искри ...
и в думите изречени, когато ме боли
обичам те тъй сладко, и нежно, и насън
обичам нереално за света навън
обичам те сред облаци, сред лава и искри ...
861
1
Днес е нашата вселена.
В сънища ли е родена
болка ли е споделена
илюзия или оттенък...
Аз не искам да знам! ...
В сънища ли е родена
болка ли е споделена
илюзия или оттенък...
Аз не искам да знам! ...
887
Ще бъде нощ и ще е хубава
тъй нежно сгушена в дъжда
и в капчиците тихичко загледана
ще чакам кадифената ръка,
а тя ще ме докосне като пламъче ...
тъй нежно сгушена в дъжда
и в капчиците тихичко загледана
ще чакам кадифената ръка,
а тя ще ме докосне като пламъче ...
1349
1
3
Аз пиша... и чакам-
нищо друго не мога,
мечтаейки радостни дни.
Още дишам, не плача,
без вина в свят виновен ...
нищо друго не мога,
мечтаейки радостни дни.
Още дишам, не плача,
без вина в свят виновен ...
586
2
2
Оставам там,
където времето е само наше,
и в него само вечността ни плаши
там в миг, на кея - като капка в океана
аз потапям се, аз там оставам. ...
където времето е само наше,
и в него само вечността ни плаши
там в миг, на кея - като капка в океана
аз потапям се, аз там оставам. ...
630
Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...
1294
1
2
Събуждам се
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове, ...
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове, ...
631
1
Хубава
като картина
като горски миг в дъжда през юни,
ах никога
не ще им стига ...
като картина
като горски миг в дъжда през юни,
ах никога
не ще им стига ...
669
2
А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...
580
2
2
Рано в понеделник сутрин
сбра се бобърска дружина
клони, пънчета да тътрят
и сред труд денят им мина!
Че задачата им сложна - ...
сбра се бобърска дружина
клони, пънчета да тътрят
и сред труд денят им мина!
Че задачата им сложна - ...
1332
2
2
Накъде съм тръгнала не знам,
напред се нося по вълните,
човек човек познава само сам,
а разпилява бриза в календара дните.
И мога ли да ви разкажа в мен ...
напред се нося по вълните,
човек човек познава само сам,
а разпилява бриза в календара дните.
И мога ли да ви разкажа в мен ...
1291
4
5
Осъмнах на перваза замечтана,
сред рееща се бяла перушина,
там чудо за секунди стана -
сред пустошта шумът застина.
А плуваше небето сред сияние, ...
сред рееща се бяла перушина,
там чудо за секунди стана -
сред пустошта шумът застина.
А плуваше небето сред сияние, ...
1278
6
4
Спотаена бледорозова усмивка,
докосва нежно дневното очарование.
Понякога се мисля за щастлива,
усещам всичко, всички,
но се питам често щастие това ли е? ...
докосва нежно дневното очарование.
Понякога се мисля за щастлива,
усещам всичко, всички,
но се питам често щастие това ли е? ...
564
1
Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...
659
1
Бъди ти за мене опора стабилна,
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки, ...
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки, ...
878
1
Тръгнал Петльо да се жени,
да се хвали тук и там:
- Сватба вдигам, в сто премени,
пременявам булка сам!
- Ще изпея над сто песни, ...
да се хвали тук и там:
- Сватба вдигам, в сто премени,
пременявам булка сам!
- Ще изпея над сто песни, ...
727
1
Гледам те и чак не ми се вярва –
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи, ...
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи, ...
680
1
И го срещнах там на кръстопът увесил нос,
познах в очите, че го мъчеше назрял въпрос
погледнах го - не знае сякаш нощ ли е или пък ден
свил рамене, с ръце в джобове, духа си тътреше сломен.
-Да зная нещо, що на теб е неизвестно?- питах аз, ...
познах в очите, че го мъчеше назрял въпрос
погледнах го - не знае сякаш нощ ли е или пък ден
свил рамене, с ръце в джобове, духа си тътреше сломен.
-Да зная нещо, що на теб е неизвестно?- питах аз, ...
1902
2
Ти искаш от мен да съм плам,
да съм силна,
да нося туй що на теб ти тежи,
недей, аз съм смях и живот,
глътка вино, ...
да съм силна,
да нося туй що на теб ти тежи,
недей, аз съм смях и живот,
глътка вино, ...
1352
4
4
Месечко, ле, месечко,
а дали ти беше там,
когато исках аз да стана най-голям,
когато исках повече да знам,
когато гасна бавно моят плам ...
а дали ти беше там,
когато исках аз да стана най-голям,
когато исках повече да знам,
когато гасна бавно моят плам ...
633
1
Винаги
само ти,
а сърцето ми кърви.
Винаги
леден ти, ...
само ти,
а сърцето ми кърви.
Винаги
леден ти, ...
891
1
От скрина се подаваш и ме гледаш ти
с твоите големи, зорки бухалски очи.
И пак каниш ме свенливо
да забравим в миг, че времето лети,
залисани във волни, цветни, плюшени игри. ...
с твоите големи, зорки бухалски очи.
И пак каниш ме свенливо
да забравим в миг, че времето лети,
залисани във волни, цветни, плюшени игри. ...
1413
2
6
Ангел мой...
А кога ли теб видях за първи път?
Дали човек ти бе от кръв и плът?
Или късчето надежда,
което все зад ъгъла поглежда, ...
А кога ли теб видях за първи път?
Дали човек ти бе от кръв и плът?
Или късчето надежда,
което все зад ъгъла поглежда, ...
1041
3
Никой от вас
и никой от нас,
а коя бях аз?
От сянката родих се
и благодарих ...
и никой от нас,
а коя бях аз?
От сянката родих се
и благодарих ...
626
Ще бъдеш ли до мен, когато мен ме няма,
когато времето ще се превърне в миг,
когато миналото ще го вече няма,
когато само ще си спомняш плахо този ден...
Тогава ти ще бъдеш ли до мен? ...
когато времето ще се превърне в миг,
когато миналото ще го вече няма,
когато само ще си спомняш плахо този ден...
Тогава ти ще бъдеш ли до мен? ...
1028
1
3
Издишах,
и с издишката оставих тялото си долу да лежи без думи, нито стон.
Погледнах всичко отвисоко, душата моя гола
без бряг и котва, без подслон.
Летях и носех се и чувствах, ...
и с издишката оставих тялото си долу да лежи без думи, нито стон.
Погледнах всичко отвисоко, душата моя гола
без бряг и котва, без подслон.
Летях и носех се и чувствах, ...
846
3
Не бързай, меченце, поспри,
от меда си лапичката извади,
не ще ти нищо изтървеш,
ако поне за миг се спреш и бавно, бавно порастеш.
В училището черната дъска ...
от меда си лапичката извади,
не ще ти нищо изтървеш,
ако поне за миг се спреш и бавно, бавно порастеш.
В училището черната дъска ...
723
Аз видях в очите ти надежда,
когато чудото се случи в онзи миг.
Челото щом видях те да навеждаш,
скривайки със длани своя лик.
Наместо да извърна се с досада, ...
когато чудото се случи в онзи миг.
Челото щом видях те да навеждаш,
скривайки със длани своя лик.
Наместо да извърна се с досада, ...
891
2
Под сянката на светло и искрящото,
неволно крия се и лицето си с коси покривам.
Наивно мъча се да си намеря мястото,
докато светът голям очаква ме,
места невиждани по него да откривам. ...
неволно крия се и лицето си с коси покривам.
Наивно мъча се да си намеря мястото,
докато светът голям очаква ме,
места невиждани по него да откривам. ...
675
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
