ПетяБогданова-Детелина
36 results
Остави ми последното зрънце живот
то е мое, в пустинята скрито
то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -
ключа глътнах, зад камък занитих.
Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа, ...
  41 
Някой ден ще бъда силна
и за двама ни, уви
и до дъното ще стигна,
но сега не говори.
Не говори, не ми го казвай ...
  160 
Попътен шум и ропот
звук от колела и път
процежда се инертно и високо
насища въздуха звукът,
а после бавно се изтегля ...
  386 
Съжалявам, че бях все далеч, тъй далеч,
че трудно долавях гласа ти,
но ми трябваха дни, часове и до днес
не успях да надникна в ума ти.
Съжалявам, че плашех се лесно, уви, ...
  434 
Сърцето ми се рони
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...
  605 
Не си представях да не съм до теб
представях си морето, океана
и виждах в него наш портрет
от слънчеви отблясъци облян.
Не мислех и, че ще боли, ...
  409 
“Нека ходим в планината!”
-ни заюрка госпожата-
“Там огряно е от слънце
всяко листче, всяко зрънце!
Ще събираме, ще пеем ...
  1988 
Обичам те най-вече, когато вън вали
и в думите изречени, когато ме боли
обичам те тъй сладко, и нежно, и насън
обичам нереално за света навън
обичам те сред облаци, сред лава и искри ...
  881 
Днес е нашата вселена.
В сънища ли е родена
болка ли е споделена
илюзия или оттенък...
Аз не искам да знам! ...
  904 
Ще бъде нощ и ще е хубава
тъй нежно сгушена в дъжда
и в капчиците тихичко загледана
ще чакам кадифената ръка,
а тя ще ме докосне като пламъче ...
  1377 
Аз пиша... и чакам-
нищо друго не мога,
мечтаейки радостни дни.
Още дишам, не плача,
без вина в свят виновен ...
  603 
Оставам там,
където времето е само наше,
и в него само вечността ни плаши
там в миг, на кея - като капка в океана
аз потапям се, аз там оставам. ...
  648 
Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...
  1319 
Събуждам се
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове, ...
  646 
Хубава
като картина
като горски миг в дъжда през юни,
ах никога
не ще им стига ...
  686 
А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...
  601 
Рано в понеделник сутрин
сбра се бобърска дружина
клони, пънчета да тътрят
и сред труд денят им мина!
Че задачата им сложна - ...
  1348 
Накъде съм тръгнала не знам,
напред се нося по вълните,
човек човек познава само сам,
а разпилява бриза в календара дните.
И мога ли да ви разкажа в мен ...
  1313 
Осъмнах на перваза замечтана,
сред рееща се бяла перушина,
там чудо за секунди стана -
сред пустошта шумът застина.
А плуваше небето сред сияние, ...
  1301 
Спотаена бледорозова усмивка,
докосва нежно дневното очарование.
Понякога се мисля за щастлива,
усещам всичко, всички,
но се питам често щастие това ли е? ...
  582 
Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...
  675 
Бъди ти за мене опора стабилна,
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки, ...
  900 
Тръгнал Петльо да се жени,
да се хвали тук и там:
- Сватба вдигам, в сто премени,
пременявам булка сам!
- Ще изпея над сто песни, ...
  744 
Гледам те и чак не ми се вярва –
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи, ...
  699 
И го срещнах там на кръстопът увесил нос,
познах в очите, че го мъчеше назрял въпрос
погледнах го - не знае сякаш нощ ли е или пък ден
свил рамене, с ръце в джобове, духа си тътреше сломен.
-Да зная нещо, що на теб е неизвестно?- питах аз, ...
  1953 
Ти искаш от мен да съм плам,
да съм силна,
да нося туй що на теб ти тежи,
недей, аз съм смях и живот,
глътка вино, ...
  1374 
Месечко, ле, месечко,
а дали ти беше там,
когато исках аз да стана най-голям,
когато исках повече да знам,
когато гасна бавно моят плам ...
  651 
Винаги
само ти,
а сърцето ми кърви.
Винаги
леден ти, ...
  915 
От скрина се подаваш и ме гледаш ти
с твоите големи, зорки бухалски очи.
И пак каниш ме свенливо
да забравим в миг, че времето лети,
залисани във волни, цветни, плюшени игри. ...
  1431 
Ангел мой...
А кога ли теб видях за първи път?
Дали човек ти бе от кръв и плът?
Или късчето надежда,
което все зад ъгъла поглежда, ...
  1064 
Никой от вас
и никой от нас,
а коя бях аз?
От сянката родих се
и благодарих ...
  649 
Ще бъдеш ли до мен, когато мен ме няма,
когато времето ще се превърне в миг,
когато миналото ще го вече няма,
когато само ще си спомняш плахо този ден...
Тогава ти ще бъдеш ли до мен? ...
  1049 
Издишах,
и с издишката оставих тялото си долу да лежи без думи, нито стон.
Погледнах всичко отвисоко, душата моя гола
без бряг и котва, без подслон.
Летях и носех се и чувствах, ...
  869 
Не бързай, меченце, поспри,
от меда си лапичката извади,
не ще ти нищо изтървеш,
ако поне за миг се спреш и бавно, бавно порастеш.
В училището черната дъска ...
  738 
Аз видях в очите ти надежда,
когато чудото се случи в онзи миг.
Челото щом видях те да навеждаш,
скривайки със длани своя лик.
Наместо да извърна се с досада, ...
  914 
Под сянката на светло и искрящото,
неволно крия се и лицето си с коси покривам.
Наивно мъча се да си намеря мястото,
докато светът голям очаква ме,
места невиждани по него да откривам. ...
  693 
Random works
: ??:??