ПетяБогданова-Детелина
35 results
Някой ден ще бъда силна
и за двама ни, уви
и до дъното ще стигна,
но сега не говори.
Не говори, не ми го казвай ...
  103 
Попътен шум и ропот
звук от колела и път
процежда се инертно и високо
насища въздуха звукът,
а после бавно се изтегля ...
  344 
Съжалявам, че бях все далеч, тъй далеч,
че трудно долавях гласа ти,
но ми трябваха дни, часове и до днес
не успях да надникна в ума ти.
Съжалявам, че плашех се лесно, уви, ...
  390 
Сърцето ми се рони
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...
  564 
Не си представях да не съм до теб
представях си морето, океана
и виждах в него наш портрет
от слънчеви отблясъци облян.
Не мислех и, че ще боли, ...
  364 
“Нека ходим в планината!”
-ни заюрка госпожата-
“Там огряно е от слънце
всяко листче, всяко зрънце!
Ще събираме, ще пеем ...
  1916 
Обичам те най-вече, когато вън вали
и в думите изречени, когато ме боли
обичам те тъй сладко, и нежно, и насън
обичам нереално за света навън
обичам те сред облаци, сред лава и искри ...
  835 
Днес е нашата вселена.
В сънища ли е родена
болка ли е споделена
илюзия или оттенък...
Аз не искам да знам! ...
  867 
Ще бъде нощ и ще е хубава
тъй нежно сгушена в дъжда
и в капчиците тихичко загледана
ще чакам кадифената ръка,
а тя ще ме докосне като пламъче ...
  1324 
Аз пиша... и чакам-
нищо друго не мога,
мечтаейки радостни дни.
Още дишам, не плача,
без вина в свят виновен ...
  565 
Оставам там,
където времето е само наше,
и в него само вечността ни плаши
там в миг, на кея - като капка в океана
аз потапям се, аз там оставам. ...
  604 
Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...
  1274 
Събуждам се
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове, ...
  609 
Хубава
като картина
като горски миг в дъжда през юни,
ах никога
не ще им стига ...
  650 
А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...
  561 
Рано в понеделник сутрин
сбра се бобърска дружина
клони, пънчета да тътрят
и сред труд денят им мина!
Че задачата им сложна - ...
  1308 
Накъде съм тръгнала не знам,
напред се нося по вълните,
човек човек познава само сам,
а разпилява бриза в календара дните.
И мога ли да ви разкажа в мен ...
  1271 
Осъмнах на перваза замечтана,
сред рееща се бяла перушина,
там чудо за секунди стана -
сред пустошта шумът застина.
А плуваше небето сред сияние, ...
  1257 
Спотаена бледорозова усмивка,
докосва нежно дневното очарование.
Понякога се мисля за щастлива,
усещам всичко, всички,
но се питам често щастие това ли е? ...
  544 
Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...
  635 
Бъди ти за мене опора стабилна,
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки, ...
  857 
Тръгнал Петльо да се жени,
да се хвали тук и там:
- Сватба вдигам, в сто премени,
пременявам булка сам!
- Ще изпея над сто песни, ...
  703 
Гледам те и чак не ми се вярва –
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи, ...
  653 
И го срещнах там на кръстопът увесил нос,
познах в очите, че го мъчеше назрял въпрос
погледнах го - не знае сякаш нощ ли е или пък ден
свил рамене, с ръце в джобове, духа си тътреше сломен.
-Да зная нещо, що на теб е неизвестно?- питах аз, ...
  1865 
Ти искаш от мен да съм плам,
да съм силна,
да нося туй що на теб ти тежи,
недей, аз съм смях и живот,
глътка вино, ...
  1321 
Месечко, ле, месечко,
а дали ти беше там,
когато исках аз да стана най-голям,
когато исках повече да знам,
когато гасна бавно моят плам ...
  617 
Винаги
само ти,
а сърцето ми кърви.
Винаги
леден ти, ...
  870 
От скрина се подаваш и ме гледаш ти
с твоите големи, зорки бухалски очи.
И пак каниш ме свенливо
да забравим в миг, че времето лети,
залисани във волни, цветни, плюшени игри. ...
  1388 
Ангел мой...
А кога ли теб видях за първи път?
Дали човек ти бе от кръв и плът?
Или късчето надежда,
което все зад ъгъла поглежда, ...
  1025 
Никой от вас
и никой от нас,
а коя бях аз?
От сянката родих се
и благодарих ...
  615 
Ще бъдеш ли до мен, когато мен ме няма,
когато времето ще се превърне в миг,
когато миналото ще го вече няма,
когато само ще си спомняш плахо този ден...
Тогава ти ще бъдеш ли до мен? ...
  1008 
Издишах,
и с издишката оставих тялото си долу да лежи без думи, нито стон.
Погледнах всичко отвисоко, душата моя гола
без бряг и котва, без подслон.
Летях и носех се и чувствах, ...
  826 
Не бързай, меченце, поспри,
от меда си лапичката извади,
не ще ти нищо изтървеш,
ако поне за миг се спреш и бавно, бавно порастеш.
В училището черната дъска ...
  701 
Аз видях в очите ти надежда,
когато чудото се случи в онзи миг.
Челото щом видях те да навеждаш,
скривайки със длани своя лик.
Наместо да извърна се с досада, ...
  872 
Под сянката на светло и искрящото,
неволно крия се и лицето си с коси покривам.
Наивно мъча се да си намеря мястото,
докато светът голям очаква ме,
места невиждани по него да откривам. ...
  656 
Random works
: ??:??