Отново сама

Poetry » Love

1K 0 0

Отново сама

Чакам отново любовта,

не искам повече така

да е самотна моята душа.

В таз зловеща тишина,

сгушена в леглото аз стоя

и си мисля за прегръдчица една,

която тъй ми липсва.

Без твойте милувки нежни -

аз останах тъй сама.

Липсваш ми така

както никога до сега.

Подцених силата на любовта

и плащам си за това.

Сега видях и другата страна -

болка, празнота, тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0