May 17, 2009, 7:13 PM

Отново сама

  Poetry » Love
948 0 1
Сълзи се стичат,
питаш ме дали боли.
Кажи знаеш ли защо 
самотата в мен крещи?

Твоят глас не чувам,
той загуби се в нощта.
И отново съм сама
в края на деня.

Погледни... не виждаш ли 
какво ми стори ти...?
Остави ме сама,
да плача и да те търся из нощта...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Кузева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...