Jan 18, 2021, 10:54 AM

Отново съм в очакване на теб

661 2 10

Последните минути отброявам

преди да срещна своята Кралица

в нозете бели, на която падам.

А времето е разтеглива единица...

 

Отлично знам, че с нея ще е миг

напук на вечностите във момента от минути...

Какво е времето? Дали не е то стих

прочетен ни от ням и чут от глухи?

 

Но виждам, че дълбоко заорах -

Надежда отговори да открия нямам.

Жадувам устните ти, как жадувам тях,

и в плен на размисли... стоя и чакам...

 

17.12.2020.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за този обстоен и красив коментар, Ангелина 🌹
  • Георги, стихът ти е пълен с очакване и блаженство дори само при мисълта ,че ще паднеш в “нозете бели” на “Нея” (харесва ми главната буква - коментара по-долу). Пожелавам ти присъствието й да те изпълни с още по-силни чувства от очакването й.... и да ни подариш нови емоционални стихове! Поздрав!
  • Мария, Скитнице, Геновева, Веселке, очарован съм да ви видя в коментарите си, иви благодаря с букет красиви цветя 🌹🌹🌷🌹🌹
  • Очакването също има своя чар и понякога даже е по-красиво и по-силно от самата среща! То ражда най-хубавите стихове. С пожелание за сбъдване!
  • Георги, това е едно от най-прекрасните ти стихотворения!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...