Отново теб

Задай ми път, та аз да следвам,

да драпам скришом, да бягам сам.

Да крия сълзите пред честната усмивка

и тайно всичко да ти дам.

Кажи ми пак и пак, отново,

че искаш двама да врим в скръбта.

И някак може гръб да обърна,

и пак на теб аз да подам ръка.

И само ме накарай да чувствам

похот от слетите наши души.

Да се върна назад, нея загърбил

и с тебе пак по малко да боли.