Отново започнах да живея!
Отново пак започнах да живея,
усетих Твойта сигурна ръка.
За щастието наше вече не копнея,
защото то пристигна у дома!
И чувам как сърцето ми пропява,
смехът край мен започва да звучи!
И глъчка всела дома ми огласява,
денят огрян е в слънчеви лъчи!
А колко дълго лутах се в мъглата
и мислих, никога не ще намеря брод.
Край мен обсебила бе всичко тишината,
сякаш завинаги бе спрял моят живот!
Но силната ми вяра в Теб спаси ме,
вярвах, че Ти ръка ще ми дадеш!
Затуй повтарях винаги: Води ме,
за мене Ти си вечния стремеж!
Ти си доброто, силата, която
подкрепя ни в най-трудния ни час!
Ти ни закриляш винаги от злото,
изпращаш свойта светлина у нас!
Научих се, през всичките години,
да вярвам в Теб, да ставам по-добра!
И пак Те моля, винаги учи ни
как да достигнем Твойта свобода!!!
4.07.2004г.
© Валентина Харизанова All rights reserved.
