Не избираме живота,
не избираме смъртта
и сърцето ми самичко,
без да иска, теб избра.
Не избираме тъгата,
не избираме сълзи,
тъй животът е устроен,
все за нещо да боли.
Всичко тук е отредено
и животът, и смъртта,
и сърцето, като всичко,
не избира любовта.
Всичко тук е отредено,
как от нея да избягам??
Отредено да те искам.
Отредено да те нямам.
© Красимира Касабова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
