Apr 4, 2009, 8:36 AM
Отрицание
Как прелитат празните години!
И увличат бъдещите дни.
Киска се животът ми преминал,
а пък аз го моля: остани!
Но го моля, знаете, усмихнат,
както молят пийнала жена:
нека плаче, само че по-тихо!
На всички ни се плаче, ама нá!
А в душата дяволчета пеят!
Ангели жужат като оси!
Осъден на живот, за да живея,
ставам отрицанието си.
© Райчо Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
щом се чува такова пеене и жужене май всичко е наред
-
Прелитат години. Животът минава
На всеки пътят тук е отреден.
Важното е, че живеея както подобава,
напук на всички дяволи.Непобеден. -
"А в душата дяволчета пеят!"
И бодат с рогца за да припомнят,
че живота трябва да живеем-
с хъс, с надежда, и напук на болката...
-
Харесах идеята на стихотворението и изпълнението. Подсети ме, че на въпроса за възрастта му, Евтим Евтимов отговори, че е в "Средна любовна възраст".
Поздрав! -
Бог ни е осъдил да живеем!
А щом има и ангелчета и дяволчета, не ще да са били празни годините! -
Много ми хареса!Поздрав!
-
!!!
-
Живота е да се живее, пък дали около нас ще жужат или ще пеят,
всъщност... Абе, осъдени сме!
Дълбока е Душата, Райсън! -
Така или иначе, няма какво да направим!
Поздрав за стиха! -
Само така ще можеш да живееш и да дишаш, Райсън. Само така!
Поздравления! -
-
Ех, пак ми грабна сърцето! Хубав ден!
-
! Нека пеят, Райсън, нека жужат, че ако спрат - "празни години"!)))
-
харесва ми, поздрав
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
трогна ме...Райсън...