Apr 4, 2009, 8:36 AM

Отрицание

Poetry

752 0 15

Как прелитат празните години!
И увличат бъдещите дни.
Киска се животът ми преминал,
а пък аз го моля: остани!

Но го моля, знаете, усмихнат,
както молят пийнала жена:
нека плаче, само че по-тихо!
На всички ни се плаче, ама нá!

А в душата дяволчета пеят!
Ангели жужат като оси!
Осъден на живот, за да живея,
ставам отрицанието си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

усмихнах се...със сълзи в очите...
трогна ме...Райсън...

2009-04-07T10:03:50+03:00
Laska (Ласка Александрова)

щом се чува такова пеене и жужене май всичко е наред

2009-04-05T08:38:03+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прелитат години. Животът минава
На всеки пътят тук е отреден.
Важното е, че живеея както подобава,
напук на всички дяволи.Непобеден.

2009-04-05T08:07:57+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А в душата дяволчета пеят!"
И бодат с рогца за да припомнят,
че живота трябва да живеем-
с хъс, с надежда, и напук на болката...

2009-04-04T21:37:26+03:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Харесах идеята на стихотворението и изпълнението. Подсети ме, че на въпроса за възрастта му, Евтим Евтимов отговори, че е в "Средна любовна възраст".
Поздрав!

2009-04-04T21:08:49+03:00