4 abr 2009, 8:36

Отрицание

Poesía

754 0 15

Как прелитат празните години!
И увличат бъдещите дни.
Киска се животът ми преминал,
а пък аз го моля: остани!

Но го моля, знаете, усмихнат,
както молят пийнала жена:
нека плаче, само че по-тихо!
На всички ни се плаче, ама нá!

А в душата дяволчета пеят!
Ангели жужат като оси!
Осъден на живот, за да живея,
ставам отрицанието си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

усмихнах се...със сълзи в очите...
трогна ме...Райсън...

2009-04-07T10:03:50+03:00
Laska (Ласка Александрова)

щом се чува такова пеене и жужене май всичко е наред

2009-04-05T08:38:03+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прелитат години. Животът минава
На всеки пътят тук е отреден.
Важното е, че живеея както подобава,
напук на всички дяволи.Непобеден.

2009-04-05T08:07:57+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А в душата дяволчета пеят!"
И бодат с рогца за да припомнят,
че живота трябва да живеем-
с хъс, с надежда, и напук на болката...

2009-04-04T21:37:26+03:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Харесах идеята на стихотворението и изпълнението. Подсети ме, че на въпроса за възрастта му, Евтим Евтимов отговори, че е в "Средна любовна възраст".
Поздрав!

2009-04-04T21:08:49+03:00