Отрова

Poetry » Love

1.2K 0 8

Счупи любовта ми,
като прах разпиля я.
Наля ми отрова
в чашата кристална.

Отпивам аз на бавни глътки,
повече да ме боли,

вкуса й да усетя,
за да стигна границата до омраза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Neliinia (Анелия Петрова)

Пак хубав стих..Браво!!!

2008-03-07T22:50:09+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Пожелавам ти да не изпитваш повече това чувство!
Бъди обичана!
А стихът си заслужава!

2008-02-26T11:09:47+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво!
с обич, Кристина.

2008-02-26T08:41:47+02:00
ria (Гергана Иванова)

Вместо да си хабиш чувствата да мразиш този, който не те заслужава, я по- добре се огледай за някой по- достоен...

2008-02-26T08:39:07+02:00
janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)

Ч налива ми отрова в чашата кристална"-колко е истинско!болката е голяма...
Поздрави!

2008-02-25T22:29:32+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0