Отрова
Счупи любовта ми,
като прах разпиля я.
Наля ми отрова
в чашата кристална.
Отпивам аз на бавни глътки,
повече да ме боли,
вкуса й да усетя,
за да стигна границата до омраза.
© Кристина Славова All rights reserved.
Счупи любовта ми,
като прах разпиля я.
Наля ми отрова
в чашата кристална.
Отпивам аз на бавни глътки,
повече да ме боли,
вкуса й да усетя,
за да стигна границата до омраза.
© Кристина Славова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...