Apr 30, 2022, 7:24 PM

Оттенъци

641 0 0

Жълто, зелено и червено

са все скучни цветове.

С нови, невиждани нюанси

ти оцвети плачещото ми небе.

 

Ти ми показа цветовете,

как да живея с тяхната утеха.

Картините ни се вееха от вятъра

като скъсаните стари дрехи.

 

Кротко, ала с жар в очите,

ме накара да се чувствам цветна.

И земята отвори своите недра,

прегърна ни и ни целуна нежно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....